Приказка за Лека Нощ ДЕЦА

Преди много Еони(Вечности) от Безпределната Любов на Неведомото се пръкнал за живот млад бог, който бил с толкова чисто СъЗнание, че не можел да се идентифицира с Безкрая. Толкова голяма била Радостта на Провидението, че Всички го обгрижвали с вниманието си в хода на континиума на Небитието като низ от съзнателни процеси. Един Ден, Провиденеито се обърнало към Своето Дете с думите: Дете Мое, според характера на Същноста Ти, Аз ти давам Име, което не искам да изрека, но ти ще го узнаеш, когато приемеш за себе си, това, което Аз Съм приел като начин на Съществувание – и се отдалечил от взора му. След тези думи, младенецът останал безкрайно възхитен от красотата на Мислите на Провидението изречени в Слова! Той се замислил дълбоко и самовглъбено в себе си, какъв подход да избере, за да узнае Името Си, определящо неговото Призвание. Минавали дните в дълбока тишина, но един ден младенецът почувствал нужда да медитира по-дълбоко, и отишъл на брега на Океана. Прекарал така много дни и нощи без дори да помръдва и нищо не нарушавало Покоя му. Но един ден след изгрева на Звездата на тази Звездна Система, в СъЗнанието му изплувал лика на девойка, на която красотата била толкова ослепителна, че той отворил очи в желанието си да я види до себе си! По присъщ за чистите СъЗнания усет, младенеца осъзнал, че тази девойка е Ключ към Тайната на Името Му и мислено я призовал. Миг след това, образа на девойката се разсеял в СъЗнание му, и когато отново отворил очи, тя вече била пред него и любовно му се усмихвала. Този миг бил толкова блажен и за двамата, че не можели да го осмислят напълно, защото очите им се гледали като проникващи Бездни! Младенецът едва намерил сили в себе си да отрони следните думи, като продължавал да я гледа пленен до свръхизумителност: Коя си ти ?!, а девойката отвърнала с толкова нежен като вятър играещ си с листа гласец: Аз съм богинята на Вселенските Тайни! След миг, който им се сторил безкраен, младенецът осъзнавайки, че девойката пред него знае това, което той трябва да научи, я попитал: Кажи ми, моля те, кой съм аз ?, а девойката без да се замисли отвърнала: Ти си Ахаад, бог на Светлината, и твоето призвание като върховен Дар, е да разпръскваш Пламъка на Любовта из всички Сърца из Безкрая! След тези думи, младенецът осъзнал прекрасния Замисъл на Провидението и се поклонил в Знак на Признателност към девойката! След това се изправил на крака, и с ръце пред тялото, като ги раздалечавал една от друга, той започнал да създава Звезди, докато броят им станал 7, след това ги заиграл в спирален Вихър и ги изпратил в орбита. Така Звездите станали 8 в тази Система, като символ на Безкрайността и творческия му Потенциал, който влива чрез Светлината от Пламъка на Любовта във Всичко! 🙂

This entry was posted in Лично творчество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s