Хор

тичах толкова бързо, че излязох от Бездната,
оказа се, че съм тичал към Теб, а не към предната,
дълбоко своето Сърце с Поклон Ти По-ДАР-Я-Вам,
и заВинаги На Твоето Абсолютно прИ-Ста-Вам,
погледа Ти сподели с мен този Величесвен Миг,
разпалих се с Нежност Неизразима на този Език,
докоснах Душата Ти и Запях Химна на Любовта,
Абсолютният Тон-Хор от Всички Сърца…….

Advertisements
Posted in Лично творчество, Разни | Leave a comment

Полет

слуха ми бе погален от нежен любовен стон,
очите достигат отвъд бездънния небосклон,
Душата ти блаженства мистична и съкровена,
в Духа Свой е Тя изцяло отдадена и потопена,
гальовно гушнати и размечтани за единно сливане,
за Пътя си призвани и дълбоко в него става вливане,
което те понася навред из Необята на слънчеви криле,
необяснимо, понеже не напускам Твоето Сърце!

Posted in Лично творчество, Разни | Leave a comment

Усмивка

Сиянието на твоята Усмивка,
разсея сянката на Суетата,
колко красива е тази извивка,
на трапчинката близо до устата,
няма вече нито болка ни тъга,
безпрепятствена винаги е Любовта,
дълбоко проникват очите на Истината свята,
далече ни зоват отвъд Безкрайното и Широтата!

Posted in Лично творчество, Разни | Leave a comment

Твоят Извор

мноого много назад в Древността,
видях от Душата Ти Следа на Нежността,
дълго и на Дълбоко Пътувах….миг след миг,
чувах Стон на Сърцето Ти като Вик,
носих в Себе Си Теб като Единствена,
Огледало на Чистотата с мен Взаимствена,
намерих от къде да задоволя Диханието Си,
Извор на Живота с Вода, която не мени Състоянието Си….

Posted in Лично творчество, Разни | Leave a comment

Студентски размисли ( една “лайняна” истина )

какво е това ? едно лайно

със мъка бе излязло от тъмата

на цвят кафяво беше то

за първи път усети свободата

лайното се огледа възхитено

кацнало на бялата чиния

бе сигурно, че неизменно

ще продължава същата идилия

а нейде долу черните лайна

го гледаха с нескрита ярост

издаваха отровна миризма

и спомняха си свойта “младост”

но ето че водата от казана

изля се като буен водопад

лайното в своя устрем тя подхвана

и прати го в самия “ад”

много време мина оттогава

изтекли са се тонове вода

лайното е отдавна почерняло

и лъха на позната миризма ….

Posted in Смях за здраве | Leave a comment

Швейк и фелдкуратът заминават да служат военна литургия

Подготовката за умъртвяване на хора винаги се е извършвала в името на бога или изобщо в името на някакво въображаемо свръхестествено същество, което човечеството е измислило и създало в своята фантазия.
Преди да отрежат главата на някой свой пленник, старите финикийци са служили тържествени богослужения. С не по-малък блясък хиляди години по-късно новите генерации подготвят откриването на война и унищожаването на своите врагове с огън и меч.
Людоедите от Гвинейските острови и Полинезия, преди да изядат тържествено своите пленници или други непотребни хора, като мисионери, пътешественици и агенти на различни търговски фирми или пък просто хора, проявяващи празно любопитство, принасят предварително жертви на своите богове, като извършват най-различни религиозни обреди. Понеже до тях не е проникнала още културата с различните ѝ църковни одежди, те кичат срамотиите си с венци от пъстри пера на горски птици.
Преди да изгори жертвите си, Светата инквизиция е отслужвала най-тържествени богослужения, специални литургии с песнопения.
При екзекуциите на престъпници винаги вземат участие и духовни лица, отегчавайки с присъствието си последните минути на провинилите се.
В Прусия пасторът е водил нещастника към дръвника, в Австрия католическият свещеник — към бесилото, във Франция — под гилотината, в Америка — на електрическия стол, в Испания — на специален стол, на който с остроумно измислен инструмент злочестият е бивал удушван, в стара Русия брадатият свещеник е придружавал революционерите и т.н. и т.н.
И винаги в такива случаи те са си служели с разпнатия, сякаш са искали да кажат: „На тебе ще отсекат само главата, ще те обесят, ще те удушат, ще ти вкарат в тялото петнадесет хиляди волта, но представи си какви страдания е трябвало да изтърпи ей този.“
Голямата кланица на Световната война не мина без попската благословия. Фелдкуратите от всички армии отправяха молитви към бога и служеха военни литургии за победата на оная страна, чийто хляб ядяха.
Попът присъствуваше на екзекуциите на разбунтувалите се войници. При екзекуциите на чешките легионери винаги можеше да се види и свещеник.
Нищо не се е променило от времето, когато разбойникът Войтех[1], наречен „свети“, се е подвизавал с меч в едната и с кръст в другата ръка при избиването и изтребването на балтийските славяни.
Хората от цяла Европа се отправяха по фронтовете като добитък към кланица и наред с касапите — императори, крале, президенти и други владетели и пълководци — нататък ги водеха и свещениците от всички вероизповедания, като ги благославяха и ги заставяха да се кълнат, че на земята, във въздуха, на морето и т.н. и т.н.
Военни литургии се служеха на два пъти. Когато частта заминаваше на фронта и после на самия фронт, преди настъпването на кървавата сеч, избиването. Спомням си, веднъж при отслужването на една такава военна литургия неприятелски самолет пусна бомба тъкмо върху военния олтар и от фелдкурата не остана нищо друго освен кървави парцали.
После вестниците го провъзгласиха за мъченик. В същото време нашите самолети готвеха подобна славна участ на фелдкуратите от противниковата страна.
За нас, войниците, събитието даде повод за най-невъздържани шеги, а върху временния кръст, забит на мястото, където бяха погребани останките на фелдкурата, през нощта се появи следната епитафия:
Което може да ни сполети, то сполетя и тебе.
Ти рай ни, драги, обещаваше там, на небето,
по начин най-модерен само небето те погреба,
леке остана кърваво след тебе сред полето.

Posted in Разни | Leave a comment

Образ и подобие на Непознаваемостта

Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Себепознанието е път, по който Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по пътя към Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне до най-голямото преодоляване – преодоляването на себе си – тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на пътя към себе си. Ето защо Абсолютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към Нашия Древен Корен – Непознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е образ и подобие на Непознаваемостта.

Вторият Старец
Азавот Махария

Posted in Жива философия, Разни | Leave a comment