Полет

слуха ми бе погален от нежен любовен стон,
очите достигат отвъд бездънния небосклон,
Душата ти блаженства мистична и съкровена,
в Духа Свой е Тя изцяло отдадена и потопена,
гальовно гушнати и размечтани за единно сливане,
за Пътя си призвани и дълбоко в него става вливане,
което те понася навред из Необята на слънчеви криле,
необяснимо, понеже не напускам Твоето Сърце!

Advertisements
This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s