Полет

слуха ми бе погален от нежен любовен стон,
очите достигат отвъд бездънния небосклон,
Душата ти блаженства мистична и съкровена,
в Духа Свой е Тя изцяло отдадена и потопена,
гальовно гушнати и размечтани за единно сливане,
за Пътя си призвани и дълбоко в него става вливане,
което те понася навред из Необята на слънчеви криле,
необяснимо, понеже не напускам Твоето Сърце!

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s