Там Където няма Слово

твоите стъпки оставят трайни следи само в Невидимостта,
безбрежието ни повежда из дебрите на Неизследимостта,
свободата не привързва същността ни в руслото на живота,
винаги усещаме порива на мистиката като усет за Кивота,
уханието на добродетелите са омая абсолютно несравнима,
виждам в теб това, което те прави смела и непоколебима,
да си себе си докато имаш нуждата да се самоизучаваш,
после да се устремиш разтъждествена без ти да го решаваш,
към Извора на Всичкото и Нищото за да се потопиш отново,
там където не приляга вече и нуждата да има Слово….