Там Където няма Слово

твоите стъпки оставят трайни следи само в Невидимостта,
безбрежието ни повежда из дебрите на Неизследимостта,
свободата не привързва същността ни в руслото на живота,
винаги усещаме порива на мистиката като усет за Кивота,
уханието на добродетелите са омая абсолютно несравнима,
виждам в теб това, което те прави смела и непоколебима,
да си себе си докато имаш нуждата да се самоизучаваш,
после да се устремиш разтъждествена без ти да го решаваш,
към Извора на Всичкото и Нищото за да се потопиш отново,
там където не приляга вече и нуждата да има Слово….

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s