Миг от Състоянието

докосва те вятъра с поглед пронизващ и мек,
за твоята душа песента му е като блажен лек,
танц на прочувствената нежност без свян,
от вълните на твоето сърце съм винаги облян,
усмихвам се когато криеш очи в моите така,
че хоризонти пред нас да чертая с лекота,
невъзможността е само край на нашата игра,
но и начало няма това също ни дава крила,
бездна от дълбочини с които те вижда моето сърце,
радвам се да си играя с теб мило и лъчезарно дете…..

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s