докосва те вятъра с поглед пронизващ и мек,
за твоята душа песента му е като блажен лек,
танц на прочувствената нежност без свян,
от вълните на твоето сърце съм винаги облян,
усмихвам се когато криеш очи в моите така,
че хоризонти пред нас да чертая с лекота,
невъзможността е само край на нашата игра,
но и начало няма това също ни дава крила,
бездна от дълбочини с които те вижда моето сърце,
радвам се да си играя с теб мило и лъчезарно дете…..
-
Recent Posts
Recent Comments
amariha on Третият Път amariha on Третият Път Archives
Categories
Meta