МЪДРОСТТА НА ГНОСИСА

Мъдростта освобождава човека от закона, от т.н. „стечение на обстоятелствата“, от други наречено „от случайността“. Гносисът казва:

Намерението е мъдро, защото то не изпълнява желанието, то реализира намерението на душата (става въпрос за висшата душа). Желанията не познават реалността. Това, което води в реалността, е мъдрото намерение.

Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит. Мъдростта е дело на чистия Дух. Знанията се дават, а Мъдростта се придобива само в Тесния път, изключително тесния и труден път. Мъдростта се придобива в извънвремието. Така чрез гносиса мъдрият заживява в Духа. Да живееш в Духа, това е живот в безвремие.

Мъдрият наблюдава духовно; казано по друг начин – без никакво мислене – мъдрият наблюдава духовно. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода.

В тази истинска мъдрост няма знания, а има само пълнота и безкрайност, Велика пълнота и безкрайност, преизпълненост. Когато си близо до един мъдрец, ти си близо до един неизразим свят, защото там в дълбините му сияе изначалната Плерома. Той не е знание, той е пълнота: ако направиш връзка с тази пълнота, задължително ще получиш нещо от дълбочината.

Мъдрият се пази, казва гносисът, да върши добро, защото той живее в Бога и не се меси, освен ако Бог иска. И той знае точно кога Бог иска това.

Спящата религия казва: „Прави добро и избягвай зло“. – Напълно погрешно мислене, според гносиса. Мъдростта казва: Живей в Бога и доброто ще тече естествено и истинно, отвъд ума и отвъд правилата, защото тука действа Самият Бог – ето я мярката. Както знаете, много хора правят добрини и последствията са много лоши; има и обратен вариант, това е друга тема.

За мъдрите, за избраните, възкресението вече се е случило. Мъдрият, дали ще върши добри дела, дали няма да ги върши – той просто е спасен, защото Мъдростта е важна, а делата му са без значение. Забележете, „Мъдростта е важна“, той носи нещо друго, дълбоко – делата му са без значение; и да прави, и да не прави, той е в Плерома, в Пълнотата, той е вътре в Бога.

Мъдрият е спасен, защото спасението е скрито в собственото себепознание, в собствената му духовност и Божественост, защото само тази духовност може да устои на вечността и само тази Божественост може да устои на Безпределността. Защо казвам това? Защото натискът на Безпределността е огромен, трябва да имаш изключително неизменна Любов да понесеш, така както на дъното на океаните живеят много малко същества, защото натискът е огромен, трябва да имат особени способности, за да издържат този натиск.

Себепознанието е осъществяване на спасението. А що се отнася до света, светът ще бъде избавен, но няма да бъде спасен. Пак ще повторя: светът ще бъде избавен, като цяло, не говоря за демоните и другите неща, за тях има друго бъдеще: ще бъде избавен, но няма да бъде спасен, защото още не е готов да живее в Духа на Бога, затова само ще бъде избавен.

Елеазар Хараш

This entry was posted in Жива философия, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s