ГНОСТИЧНИЯТ ХРИСТОС

ука ще разберем какво представлява Христос от истинска гледна точка, гледната точка на Мъдростта.

Третото Същество Христос е гносис на Бога, откровение на Бога. Христос е произлязъл от Любовта на Бога, а Сатана е произлязъл от гнева на Бога – това са две различни сили на Бога.

Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея. Тъй като хората са половини – мъж, жена и т.н., даже не са и половини. Значи, Плерома принадлежи на Бога и на Божествената област. Дървото за познанието на доброто и злото е лишено от Плерома и затова този свят се стреми нанякъде, върви нанякъде, но незнаейки къде. Дървото за познанието е падение; Луцифер е паднала Мъдрост, а Христос е неродена Мъдрост, която носи съвсем друго знание, знанието за Плерома, Пълнотата, Целостта, андрогина.

Христос е андрогин, цял, той няма нужда да се ражда от майка и баща, както и Мелхиседек, както и много други. Любовта, която има Христос към Бога е абсолютно андрогинна, тотално цялостна, неизменна. Тя е по-висша от мъжката и женската любов, тя е космична и цялостна, тя е отвъд разделението. Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и неслучайно Той е послушен до смърт; не донякъде – той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.

В този свят човек се опитва да вярва, но вярата не те прави цялостен. Тя те обединява с Бога, но не те слива с Бога и не те прави андрогин. Вярата е само една подготовка. Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна; човек не може да разбере, че не е никакъв пол. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол, но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят, въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш че си мъж, мислиш че си жена и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.

Гносисът казва: Ева беше окултно родена, без помощ на жената; Христос беше също роден от жената, без помощта на мъжа – Бог няма помощ от мъжа, за да роди Христос; ангелите също са андрогини, но човекът е просто разделение. Христос не е роден от Мария, а се явява чрез Мария – забележете разликата! Той не е роден от Мария, само се явява чрез Мария.

Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът-Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед – Възлюби Бога!

Чистото Слово е също андрогинно, говорим за абсолютно чистото слово, пречистеното. То е цялостно, то е единно и то е тотално. Когато пожелае, може да влезе в Бога чрез свръхконцентрация – т.е. Чистата Тоталност.

Андрогинът, (както виждате това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот казва: Нетерът, (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял, значи Бог е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде, няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират, трябва да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си, както говорихме, даже и русалките, защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка – директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкия начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителя, ще бъде сменено и подобрено.

Така е роден и Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек, който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец, атлант, Царят на Атлантида; после слиза с друго име – Мелхиседек, царят на Агарта. Ще говорим специално по-нататък за неговата мъдрост.

И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество – не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Адрогинността – това е безсмъртната цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносиса! Завръщането в андрогина, в целостта на човека, за което пречи и цялата държава и много хора и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието.

Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът–Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този, външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е неговата храна, а не света и не космоса.

Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието-бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.

Елеазар Хараш

This entry was posted in Жива философия, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s