Черно и Бяло

Някога в Древността живяло смирено и скромно дете,
очите му били кристално ясни и дълбоки като звездно небе,
погледа му се простирал отвъд вечност и безкрайност,
в миг на проникновение съзирало нежност и омайност,
във всичко сътворено и несътворено като творческа идея,
толкова дълбоки озарения с музата на словото се лея,
израза с думи показва ниво на потенциала проявен,
с него може лесно всеки да намери от какво да бъде възхитен,
но не от думи това дете се впечатлява и пленява,
за него те са просто палава игра на танци и забава,
между две идеи като тъмнината черна и полето бяло,
смисълът на буквите не оставя следи а просто идеите им сляло! 🙂

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s