Миг от Незабравимостта!

Нежен полъх на Вятъра носи ме с крила,
из неведомите дебри на Необятността,
оо моя душа, ти не си останала дори за миг сама,
защото споделям с теб всичко в Будността,
и сме дух и душа оплетени завинаги от Древността,
Пътят ни белязан е красиво с Невинността,
не можем да си липсваме макар да сме в различни тела,
всяко твое дихание изпълва ме с блага Доброта,
копнежите ни имат обща и мистична Съдба,
която ни претворява в тази детска игра,
в две деца прегърнали Своят Баща!

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s