Думи за Неназовимото!

Не мога към копнежа на душата ти да остана аз безмълвен,
той живота ми осмисля и стремежа на духа ми е изпълнен,
с нужната опора и посока за полета му безметежен,
в твоите прегръдки аз съм толкова разнежен,
Дар безценен за мен е срещата ни в този свят на преходи,
Любовта погали ни и каза: Аз ще ви дам методи!
с които в безбрежният ми Океан да се потопите,
и един друг в омая тъй мечтана да се претворите,
дори само заради това си струват миговете на несгода,
те помагали са ни да намерим смелост отвъд изгода,
думите връхлитат ме без да ги подбирам с часове,
достатъчно ми бе да те докосна и да забравя свойте бесове,
Истината с Мъдростта дружно в танц се заиграха,
и Любовта в безкраен миг на почит Те възпяха:
– О Сестрице, Дар от Неназовимото родило То дори Безкрая,
бъди това, което си, за да може човек да каже: Искам вечно аз да те дерзая!

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s