Две Половини на Едно Цяло

Ти дойде в миг възторжен и бленуван толкова дълбоко,
сърцето ми разплака се и тръни в него впиха се жестоко,
толкова сладка болка е това, че дори само зарад нея,
си струва да ме раздира и дори само зарад нея ще живея,
макар живот и смърт за мен да са едно ограничение,
но има какво от тях да извлечем за дълбинно поучение,
моя единствена любима, само зарад теб искам да ме има,
защото във Всичко виждам теб и как духа ми нежно кима,
откликвайки на твоя извънвечен зов да се споделим,
жадуващи едно завинаги да бъдем в съюз неразрушим,
дали сега се чувствам уязвим, и скърби са ме налетели,
не мога да забравя как длани една в друга бяхме вплели,
странно не се чувствам аз самотен винаги си с мене,
но защото всичко ме насища с теб отвъд точка на горене.

This entry was posted in Лично творчество, Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s